Македонският лидер прострелян на улицата

Месеци след атентата няма никакви резултати. Самоличността на убиеца не е установена. Не са напълно ясни и подбудите за убийството. При това положение михайловистите поемат нещата в свои ръце, намират убиеца и го екзекутират.
Този път в небитието е изпратен председателят на Македонския национален комитет - професор Димитър Михайлов.

автор: Александър Мирков

Вечерта на 16 май 1932 г. Михайлов се прибира с уморена крачка към дома си на ул. "Добруджански край" 1. Прекарал е напрегнат и пълен с ангажименти ден. Като член на Настоятелството на черквата "Св. Спас" участва в неговото заседание. Подир това се задържа задълго в съюзната централа, а от 18 часа чете редовната си лекция в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Македонският лидер върви по дясната неосветена част на ул. "Позитано". Когато преминава бул. "Хр. Ботев" е настигнат от непознат мъж.
Той стреля няколко пъти в него. После духва покрай училище "Екзарх Йосиф"и изчезва в мрака на безлюдните улици.
След броени минути на местопрестъплението се изсипва полиция. Михайлов все още дава признаци на живот. Ето защо, без да бъдат дочакани съдебно-следствените органи, той е откаран в Александровската болница. По пътя издъхва и тялото му е пренесено в моргата на Втора хирургия. Лекарският екип констатира, че жертвата е простреляна от два 7,65 мм револверни куршума. Единият го удря в дясното слепоочие и мозъка. Другият пронизва лявата плешка, минава през белия дроб и засяда между ребрата. И двата изстрела са смъртоносни.
Ченгета и следователи отцепват района на атентата и пристъпват към разследване на престъплението. В чантата и дрехите на убития са намерени книжа и бележки, но никаква съществена улика, която да има нещо общо с убийството. Според показанията на близките проф. Михайлов никога не е носил в себе си оръжие. Наблизо е задържано подозрително лице, което е откарано във Втори полицейски участък. Оказва се, че това е Г. Паскалев от с. Кошарево, Брезнишко. Съмненията за участието му в покушението Съмненията за участието му в покушението бързо се разсейват и той е освободен. На петдесет метра от мястото на нападението полицаите попадат на захвърлен пистолет.
Той е система "Маузер", с дървена дръжка и четири патрона в пълнителя. Вероятно с него е извършено престъплението, но няма пръстови отпечатъци.
Следствието е поверено на следователя Пальо Грозданов. От естеството на раните се установява, че атентаторът е: стрелял в упор от съвсем близко разстояние. Разпитани са няколко свидетели, чиито разкази хвърлят известна светлина върху произшествието. Единственият пряк очевидец на терористичния акт е деветгодишният Георги Кратунков. Поради голямата уплаха той не може да си припомни почти нищо. След изстрелите на улицата излизат Иван Велев и Сергей Панов. Първият е пазач на новостроящата се еврейска болница, а вторият - на близкия склад за врати ипрозорци. Те не виждат нападателя, но забелязват да бягат трима души, които сигурно го прикриват. Убиецът е срещнат от други свидетели - Иванка Дашева и Борис Харалампиев. Двамата са вървели на тридесетина крачки след Михайлов. Когато чуват пукотевицата, предпазливо се прилепват до входната врата на училището. В следващия миг покрай тях тичешком преминава с револвер в ръка екзекуторът на професора и те го описват много точно. Той е около 35-годишен, облечен в черни дрехи, набит и широко-плещест, с брадясало лице. Само пет минути след атентата звъни телефонът на редакцията на в. "Утро". Тайнствена личност уведомява дежурните редактори, че е убит Димитър Михайлов и посочват точно мястото на покушението. По същия начин и в същото време са информирани за събитието и други сутрешни столични вестници.
Тленните останки на загиналия председател на Македонския национален комитет са изложени за поклонение в храма "Св. София". Прочетена е заупокойна молитва от Софийския митрополит Стефан. В цялата страна е обявен траурен ден за всички македонци. В продължение на два дни да се простят с Михайлов идват хиляди хора. В София пристигат делегации от почти всички македонски легални организации. На 19 май траурната процесия преминава по централните улици. Вали проливен дъжд. Пред импозантното 20 000 шествие се носят над 150 венци и 105 знамена братствата. В Петрич, Горна Джумая Свети Врач и Неврокоп магазините и питейните заведения са затворени, об-
кичени счерни знамена. Междувременно издирванията на полицията продължават. Те се ръководят от началника на криминалния отдел при Дирекцията на полицията Манолев. Директорът на полицията Преславски и столичният комендант Малинов дават пресконференция за хода на разследването. И двамата се придържат към протоколното при такива случаи заявление, че полицейските и следствените власти ще ще разкрият престъпниците. Последвалите действия напълно опровергават тези обещания. Въпреки уверенията, че съдебното дирене се води в правилна посока, то тъпче на едно място. Изпълнени са всички следствени процедури, но усилията се оказват напразни. Месеци след атентата няма резултати. Самоличността на убиеца не е установена. Не са ясни и подбудите за убийството. При това положение привържениците на Ванче Михайлов
във ВМРО не се надяват на по-нататъшни разкрития и поемат нещата в свои ръце. Те предприемат собствено разследване. Следите и фактите ги отвеждат към групата на протогеровистите начело с Перо Шанданов и Кръстан Поптодоров. Нещо повече-от щаба на Михайловистите смятат с основание, че югославският военен аташе, използва всякакви средства "за разстройство и унищожаване на македонската организация". Открит е прекият извършител на престъплението. Това е Георги Узунов - Кукушанчето. Съвсем скоро дългата ръка на отмъщещето го настига. По обяд на 26 декември 1932 г. Георги Узунов излиза от сградата га общината и тръгва по ул. "Васил Левски" покрай Градската градина. Тук е поресрещнат с няколко изстрела. Той пада на тротоара, нападателят се навежда над него и греля още два пъти. След това побягва,
но е заловен от двама стражари. Георги Узунов - Кукушанчето е тежко ранен и откаран в болницата на Руския Червен ръст. Арестуваният стрелец е идентифициран под името Дончо Атанасов от с. Цървор, Воденско. Няколко дни преди това получава по непознат куриер заповед, оформена с печата на Солунския революционен окръг, да убие Георги Узунов. Не му остава място за избор и без да се замисля, се заема да изпълни задачата. Дава подробни показания пред полицейския инспектор как е ворганизирал и извършил убийството. Сутринта на следващия ден Кукушанчето умира от раните си в болницата. В началото на май 1933 г. почва разглеждането на делото срещу Атанасов. Състав на Софийския окръжен съд го осъжда на основание чл. 247 от наказателния закон за предумишлено убийство на доживотен затвор. Ала той не прекарва остатъка от дните си в пандиза. След амнистията при раждането на престолонаследника Симеон през 1937г. е пуснат на свобода.
Страстите около убийството на Михайлов, бавно отшумяват. Но бързо са последвани от нови "македонски убийства". Жертви дават и двете страни. Сред тях са дейци с революционен опит като Симеон Евтимов, Мино Пържолов, Иван Параспуров, депутатът Христо Трайков и др. .....

вестник 168 часа, 20-26 октомври 2006 г., стр.32.