През 1892 година в Скопие учели 4 езика, но не и македонски

Вестник Труд от 11 юли 2006 година: През 1892 година в Скопие учели 4 езика, но не и македонски

Опитите за въз­становяване на „ОМО Илинден-Пирин" пак се актуализира въпросът за т. нар. македонско малцинство в България. Как, защо и от кого изкуствено бе съ­здадена „македонската нация" е отдавна известно. Това добре се знае и от интелигенцията в Повардарието. Драмата, която предизвиква осъзнаването на този факт и острото му противопоставяне с вменената в общественото съзнание представа за македонците като раз­лични от българите, откриваме в думите на водещ македонски археолог, разкопаващ средновековната крепост в Охрид: "-Каквото и да изровим, все е българско."

Сърма КРЪСТЕВА

Аз съм българка от Македония, двамата ми дядовци са родени в Куманово. Притежавам семеен документ, който говори много. Предоставям го на читателите на „Труд".Това е дипломата на дя­до ми Ангел Голомехов, издадена от средно мъж­ко българско училище в Скопие през 1892 г. Както е известно, след Осво­бождението от 1878 г. Българската екзархия остава единствен стожер на българщината в оста­налите извън Княжество България наши земи. Тя поддържа многобройни училища в Македония, Тракия и Добруджа, където развива активна културно-просветителска дейност, към училищния отдел на екзархията се класно училище в Скопие, където е учил дядо ми.Роден в Куманово през 1974 г., той взима активно участие в борбата на ма­кедонските българи сре­щу турците. Като даскал и член на революционния комитет комитет в родния си град се включва в известната Винишка афера от 1901 г. -въоръжено стълкновение с турците. Комитетът е разбит, а дядо ми е осъден на смърт. В ареста е под­ложен на мъчения, оста­вян е дълго да виси с гла­вата надолу. За щастие сподвижници на движе­нието отвън успяват да убият заптието, което па­зи зандана, и така заедно с още няколко свои друга­ри Ангел Голомехов успя­ва да избяга. Движейки се само нощем по таен канал между Македония и Бъл­гария и с помощта на во­дачи, групата успява да достигне княжеството. Пристигайки в София, Го­ломехов се заселва в по­крайнините на града - в Красно село, което тогава е било пустееща земя, а след това е станало при­стан на много други идва­щи от Македония...


Всъщност защо ли от Македо­ния има бежанци един­ствено и само към България? След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и балканските войни приижда огромно количество изселници, много от които българската държава настанява в района на Красно село. И не случайно, и до днес доста улици в квартала носят имена на македонски градове -Солун, Битоля, Преспа, Дойран, Гоце Делчев и др. А къщата на Ангел Голомехов е сборен пункт на много македонци. Там правят сбирките си и преспиват Ванчо Михайлов, Юрдан Чкатров, Борис Дрангов и др. Чкатров дори оставя в дома на Голо-мехови огромната си библиотека от еднакво подвързани в кожа безценни книги...Но да се върнем към училищното свидетелство на Ангел Голомехов. В него изрично се казва, че той е българин, родом от Куманово. Виж­даме също, че по това вре­ме в школото са се изуча­вали 4 езика - български, старобългарски, френски и турски. И българският като най-важен е поста­вен на второ място в сви­детелството веднага след закон Божий. А македон­ският език липсва - по то­ва време той още не е из­мислен и не е нищо друго освен български диалект.Но с титаничните уси­лия на македонските лингвисти в последните 50 години този диалект бе кодифициран като офи­циален езиксъссъзнател­но привнасяне на много сръбски заемки...Проблемът с езика все още е злободневен в Ма­кедония - в зависимост от ориентацията на различ­ните правителства се по­ощряват определени про­мени. Например при каби­нета на Любчо Георгиевски по телевизията в до­ста гледаемо време вър­вяха езикови курсове, които препоръчваха не­гласно връщане към зву­чене, близко до съвре­менния български език. С падането на това прави­телството обаче нещата се промениха. Колеба­нията коя езикова форма е правилната и коя трябва да бъде възприета за офи­циална употреба отразя­ват и болния въпрос на ма­кедонците - „Кои сме ние?" Историята дава своя недвусмислен отго­вор. Мои братовчеди в Ско­пие и Куманово се имену­ват с фамилия, завършва­ща на „-ски", а ние - на ,,-ов". Как е възможно хо­ра от един и същи род да носят различни имена? На гробищата в Куманово видях изчукани имена на покойници без ,,-ов". Не знам кога тази болка на много българи ще отшу­ми. Дано това поне се слу­чи за времето, когато вну­ците ми ще са зрели хора. А и двама от тях носят ма­кедонски имена - Сърме­на и Траян..

вестник Труд (www.trud.bg), вторник 11 юли 2006 година, страница 19.