БЪЛГАРИТЕ СА ПРОКУДЕНИ ИЛИ ПОГЪРЧЕНИ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ
автор: Максим Караджов (вестник "Нощен труд", 13-14 октомври 2006, стр.6)Пътуваме с Любка Рондова от София към Гюешево с лека кола. Тя е сладкодумница и още на граничния пункт заговаря македонския митничар. Казва му, че е от Костур и тихо му запява "Смиляна". Мъжът се заслушва с интерес, но си признава, че не е чувал името на певицата. Разбираемо -в Скопие не тачат родените в Егейска Македония, но преселили се в България. Дори това да е ангелогласната Любка Рондова.
В Скопие намираме нейни роднини - вуйна й Тина Лейкова, която е на 96 години и като вижда Любка, двете се вплитат една в друга. Тихо ридание, докато се окопитят от срещата. Баба Тина разбира накъде е тръгнала Любка и прошепва: "Нашто село Шестево, гърците го
на снимката: Развалините от българската екзархийска църква в бомбардираното и изоставено след 1949 година, цветущо село Въмбел.
прекръстиха на Сидирохори." После двете запяват със затворени очи. Баба Тина цели 57 години не е пяла старите песни на своето село. Тя пьрво е изселена в Чехия, а оттам я запращат в Ташкент, Узбекска АССР.
Нейният син Атанас-Насо живее с нея и е братовчед на Любка Рондова. Като деца заедно са изкарани от Костурско.
"Като напуснахме Костур, бехме 10-11-годишни, сега съм на 70. Без майка и баща бе- гахме и се разпиляхме навсекъде", тъжно реди бай Насо. Той е пратен в Клуж, Румъния, и през 60-те години се заселва в Скопие.
В Охрид НТ-екипът открива други изселени роднини на Любка - сем. Бандилови. Сега ги пишат Бандилов-ски!? Така е по директивите от Белград - българското окончание "ов" да се сменя посреща притеснено братовчедка си Любка от София. Той също е изселен от Костурско през 1949 г. Въздъхва смирено и обяснява: "Тук в паспорта ми пише роден в Гърция, ама не пише точно къде. Даа, ние егейци-те сме родени във въздуха!" Жестока истина! Цели 50 години в България се мълчи за драмата на нашите сънародници от Егейска Македония. По времето на Тодор Живков темата е табу, защото ще ни скара с Гръцката компартия и с Москва. На 6 октомври заставаме на ал-банско-гръцката граница. Отук Любка Рондова в прегръдките на вуйна си Тина
започва Костурско, в което по преброяване от май 1941 г. живеят 55 000 българи, което е 75% от цялото население.
Влизаме в Гърция и първото село според Любка трябва да е Смърдеш. Нищо подобно - смеят да го говорят. Свърваме вляво - на 2 км трябва да е граничното с. Въмбел, също българско.
"Сринато е със земята през 1949 г. Бомбардирано е със самолет и цялото му население се изселва. Тогава гори гражданската война в Гърция и нашите села са на страната на партизаните", обяснява Любка. Българската църква е със срутен покрив, вътре пред олтара растат дървета.
След 20-ина км стигаме красивото градче Костур на брега на едноименното езеро. На 6 км северно от него е родното село на Любка -Шестево.
Още с влизането в него тя съзира зла съборетина и се разридава, Още не вярва, че това е родната й къща.
Останали са само две стени, Любка се лута отдолу им. Има реален риск къщата да се срути отгоре й.
От съседна съборетина се появява треперещ старец. Вижда Любка, познават се, прегръщат се и дядото тихо прошепва:
"Изядоха ни, Любе, изпъдиха ни гърците!"
Бързо утихва, усетил, че говори на български. Името му отдавна е погърчено и дядото не иска да си има проблеми. Дори и днес!
Максим Караджов-автор
Цветан Томчев-снимки
Нейният син Атанас-Насо живее с нея и е братовчед на Любка Рондова. Като деца заедно са изкарани от Костурско.
"Като напуснахме Костур, бехме 10-11-годишни, сега съм на 70. Без майка и баща бе- гахме и се разпиляхме навсекъде", тъжно реди бай Насо. Той е пратен в Клуж, Румъния, и през 60-те години се заселва в Скопие.
В Охрид НТ-екипът открива други изселени роднини на Любка - сем. Бандилови. Сега ги пишат Бандилов-ски!? Така е по директивите от Белград - българското окончание "ов" да се сменя посреща притеснено братовчедка си Любка от София. Той също е изселен от Костурско през 1949 г. Въздъхва смирено и обяснява: "Тук в паспорта ми пише роден в Гърция, ама не пише точно къде. Даа, ние егейци-те сме родени във въздуха!" Жестока истина! Цели 50 години в България се мълчи за драмата на нашите сънародници от Егейска Македония. По времето на Тодор Живков темата е табу, защото ще ни скара с Гръцката компартия и с Москва. На 6 октомври заставаме на ал-банско-гръцката граница. Отук Любка Рондова в прегръдките на вуйна си Тина
започва Костурско, в което по преброяване от май 1941 г. живеят 55 000 българи, което е 75% от цялото население.
Влизаме в Гърция и първото село според Любка трябва да е Смърдеш. Нищо подобно - смеят да го говорят. Свърваме вляво - на 2 км трябва да е граничното с. Въмбел, също българско.
"Сринато е със земята през 1949 г. Бомбардирано е със самолет и цялото му население се изселва. Тогава гори гражданската война в Гърция и нашите села са на страната на партизаните", обяснява Любка. Българската църква е със срутен покрив, вътре пред олтара растат дървета.
След 20-ина км стигаме красивото градче Костур на брега на едноименното езеро. На 6 км северно от него е родното село на Любка -Шестево.
Още с влизането в него тя съзира зла съборетина и се разридава, Още не вярва, че това е родната й къща.
Останали са само две стени, Любка се лута отдолу им. Има реален риск къщата да се срути отгоре й.
От съседна съборетина се появява треперещ старец. Вижда Любка, познават се, прегръщат се и дядото тихо прошепва:
"Изядоха ни, Любе, изпъдиха ни гърците!"
Бързо утихва, усетил, че говори на български. Името му отдавна е погърчено и дядото не иска да си има проблеми. Дори и днес!
Максим Караджов-автор
Цветан Томчев-снимки
