СКОПИЕ ПРЕДЛАГА 2 МЛН. ДОЛАРА ЗА АРХИВА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ

СКОПИЕ ПРЕДЛАГА 2 МЛН. ДОЛАРА ЗА АРХИВА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ РОДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ ПРОЯВЯВАТ НИКАКЪВ ИНТЕРЕС КЪМ КОЛЕКЦИЯТА НА Д-Р ИВАН ГАДЖЕВ

[ 2004-10-21 ] Людмила ГАБРОВСКА, В-к. Новинар-http://209.85.135.104/search?q=cache:QyFmfUHGdgMJ:www.novinar.net/main.php%3Fbroi%3D1432+%D0%A1%D0%9A%D0%9E%D0%9F%D0%98%D0%95+%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%9B%D0%90%D0%93%D0%90+2+%D0%9C%D0%9B%D0%9D.+%D0%94%D0%9E%D0%9B%D0%90%D0%A0%D0%90+%D0%97%D0%90+%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%92%D0%90+%D0%9D%D0%90+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%95%D0%9C%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF&hl=bg&gl=bg&ct=clnk&cd=1

Скопие предлага 2 млн.долара за архива на българската емиграция Родните институции не проявяват никакъв интерес към колекцията на д-р Иван Гаджев Д-р Иван Гаджев показва знамето на македонската организация в Северна Америка от 1922 г. Снимки Люлин СТАМЕНОВ Пишещи машини от началото на миналия век, които са били използвани в редакциите на българските вестници в Северна Америка. Портретът на фамилията на д-р Гаджев му напомнял в Америка както за православието, така и за българския пейзаж. Десетки портрети на чужденци, помогнали на българските емигранти в Америка, посрещат гостите. Кадилниците от XVII и XVIII век са сред най-ценните експонати в музея на д-р Гаджев. Параклисът, който е в сградата на музея, съхранява много автентични икони, митри и църковни вещи. Скопски историци предлагат 2 милиона долара на българския емигрант д-р Иван Гаджев, за да откупят архива му. Той е събран в триетажна сграда в родния му град Гоце Делчев и наброява повече от 30 000 тома, десетки хиляди снимки и милиони архивни единици, посветени на българската емиграция в Северна Америка от 1880 г. до днес. Ценният материал е пренесен в три контейнера, които тежали общо над 60 тона. Човек веднага би си помислил, че българските институции са проявили светкавичен интерес към подобно национално богатство. Нищо подобно. Досега никой от държавните мъже не се е интересувал за уникалната сбирка, осветяваща значителен период от най-новата ни история. За сметка на това пък Министерството на изселниците в Македония е пратило свои представители в Гоце Делчев, които искали разрешение да работят с документите и поканили д-р Гаджев да направи изложба в Скопие. След това дошло и предложението за 2-та милиона долара, които той веднага отказал. Д-р Гаджев не би продал архива си на никаква цена, въпреки че голяма част от доходите си като ветеринарен лекар в Детройт той инвестирал в събирането на материалите Своята изследователска дейност д-р Гаджев е събрал в три тома. Първият от тях - "История на българската емиграция в Северна Америка 1880 - 1944" - вече е на пазара. Той пратил екземпляр от него на премиера, президента, патриарха, външния ни министър и посланика на САЩ Джеймс Пардю. Не получил отговор от нито един от тях. Това безмълвно подминаване е още по-болезнено и заради факта, че д-р Гаджев дълго е водил кореспонденция със Симеон, докато е бил в изгнание. Сега неговото мълчание той не си обяснява по друг начин, освен че в България се прави всичко възможно, за да се изолират от политиката завърналите се емигранти "Страх ги е - твърди д-р Гаджев - и доказателство за това е фактът, че България е единствената страна, в която няма институция, която специално да се занимава със съдбата на емигрантите, каквато има във всички останали балкански държави". Според него Агенцията за българите в чужбина трябва да бъде реорганизирана в министерство, което да се грижи за 6-те милиона сънародници по света. Но това едва ли скоро ще стане реалност: "Защото властите се боят от българската политическа емиграция. Още преди 100 години турските поробители смятали родните емигранти за хъшове и разбойници. В очите на комунистите пък те бяха шайка престъпници и предатели. След 1944 г. срещу емиграцията се опълчиха всички български правителства, използвайки богатия опит на КГБ за физическо премахване и заглушаване на гласовете им." Д-р Гаджев не крие възмущението си от това, че в България се използват всякакви средства, за да се "вържат" ръцете на емигрантите. За това са използвани и чисто юридически методи. През 1991 г. Великото народно събрание решава, че на лице, притежаващо друго гражданство освен българско, не трябва да се предоставя правото да се кандидатира в избори за президент на републиката, министър, депутат и дипломат. (Въпреки че точно дипломатите би трябвало да познават добре отвътре другите държави!) По този начин, ако емигрантът иска да инвестира знанията си в полза на родината, практически не намира начин за реализирането на идеите си. Но това не е пречка 10 % от брутния вътрешен продукт на страната да идва от банкови преводи на точно такива хора като него. Авторите на тези закони забравят, че Георги Димитров е станал министър-председател през 1945 г., въпреки че е бил със съветско гражданство. Този факт обаче е "забравен" от днешните политици, които не обръщат внимание на световния стандарт в това отношение. А той изобилства с примери как трябва да се постъпва - да се съдят хората по заслугите, а не по произхода. Така например Даниел Кон-Бендит, лидерът на френската Зелена партия в Европейския парламент, няма френско гражданство, но това не му пречи да защитава перфектно правата на хората, които са гласували за него. А министър на външните работи в Грузия стана посланичката на Франция там Саломе Зурабишвили, която е с френско, а не грузинско гражданство. Заради неразбирането или нежеланието да бъдат разбрани тези проблеми д-р Гаджев не знае на кого би завещал огромния си архив. Той е единствен по рода си у нас и съдържа документи, до които никой историк не се е докосвал. Със свои средства докторът е построил триетажна сграда в центъра на Гоце Делчев, в която се съхраняват вещи още от началото на XVII век "Веднъж отидох в българската църква "Свети Климент Охридски" в град Дийнборн, щата Мичиган, и видях, че са приготвили много неща за изхвърляне, защото сградата трябвало да бъде разрушена. Аз веднага прибрах всичко ценно." Находките включват кадилници от началото на миналия век, старопечатни книги от XVII и XVIII столетие, уникални златни кръстове, митри, знамена, черковни помагала. В колекцията му са и пишещи машини от 1908 г., купени от българските редакции в Америка, които печатали емигрантски издания. ...... Изключителен интерес будят и целите лични архиви на емигрантски фамилии, които д-р Гаджев получавал след специално заверени декларации при нотариус. И цялото това богатство не предизвикало ни най-малък патриотичен трепет в душата на нито един политик у нас. Д-р Иван Гаджев е роден в гр. Гоце Делчев през 1937 г. Баща му Илия е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. и убит с още 12 души като враг на народа на 5 октомври същата година. Тази "неблагонадеждна" биография затруднява образованието на сина му. Д-р Иван Гаджев успява да запише ветеринарна медицина и после работи в ТКЗС-тата. "Бдителни другари" обаче непрекъснато пишат доноси срещу него в Държавна сигурност. Затова той решава да мине нелегално границата. На 3 юли 1968 г. се озовава в Гърция, а пет месеца по-късно се установява в Детройт, където го подкрепят приятели на баща му. Там д-р Гаджев създава ветеринарна клиника. Всичките си доходи от нея той влага в закупуването на архива. Първоначално го съхранява в къщата си и в създадения институт "Д-р Илия Гаджев", наречен на името на баща му. По-късно решава да го пренесе в България. През всичките години д-р Гаджев е получавал подкрепата на съпругата си Цветанка, която е дете на български емигранти в Америка. Двамата имат трима синове и две дъщери.

Статията е със съкращения