НОВИНИ ЗА МАКЕДОНИЯ ОТ 5 ЮЛИ, 2007
Източник: Агенция "Фокус"
Македония в българските медии
Пушка пукна, ек отекна
Тия дни из София се пее една малко позабравена, но обичана песен, известна като Странджанската Марсилеза - "Ясен месец веч изгрява". Мелодията на тази песен има феноменална съдба. Тя се пее повече от хиляда години с различен текст в Близкия изток и във всички балкански страни. Режисьорката Адела Пеева разказа за нея в уникалния си филм "Чия е тази песен". Всички народи са посветили тази мелодия на някоя красива жена, освен турците, които са възпели един хубав младеж, който подлудявал жените. В Албания пеят за момиче, което с красотата си кара босилека да цъфти, в Гърция - за девойка, която намира кърпа с жълтици, в Босна - за една хубава анадолка, която всички искали да целунат, в Македония е за чаровната Паца, която всички познават, в Сърбия - за циганка Кощана. А ние пеем за омагьосващите залези и изгреви над Странджа и за гибелта на четата на Пано Ангелов в с. Сърмашик (дн. с. Бръшлян) по време на Преображенското въстание. В това няма нищо чудно, защото текстът е на лозенградския войвода Яни Попов. И сега, 104 години след знаменитата "Сърмашишка афера", в планината "ек отекна" и така подплаши Върховния административен съд, че никой съдия не смее вече да се произнася по статута на природния парк (вж. стр. 3). Но ти се усмихни, България, и пей. Докато се пееш тази песен, мутрите няма да завладеят Странджа.
Източник: Вестник "Новинар"
Анализ:
Умножение с нула- Миле Неделковски
Само след три години човечеството, а с него и ние, ще се изсипем на плажовете на ХХI век. Но как ще пристигнем там ние? Голи като първите хора, като Адам и Ева, когато били изпъдени на планетата Земя? Или - за почуда, смях и забава на насъбралото се там множество - маскирани в костюми на антични македонци? Или като ослепени воини на Самуила, предвождани от един, останал с едно око? Или като "аморфна маса"? Или като "закъсняло племе"? Или пък като просветена част от голямото общо нещо - човечеството - със своя политическа, историческа и културна идентичност, организирани най-после в държава, макар и с насила променено име, която продължава да преговаря за най-нова, трета промяна на името си? Въпросите задава писателят от Македония Миле Неделковски в написаната през 1997 г., но все още неиздадена книга, "Криза или подмяна на идентичността" - втората от петокнижието му "Логомахия", т.е. война с думи. Авторът, издал над четиридесет тома проза, драма и поезия, е носител на българската литературна награда "Димитър Талев". У нас е известен с романа си "Подгряване на вчерашния обед". По него документалистът Костадин Бонев сне първия си игрален филм, получил няколко награди. В оригинално композиран текст, с остро публицистично перо Миле Неделковски поднася на бъдещите си читатели ясни отговори на въпроси, превърнали се от над шест десетилетия в тежко бреме върху отношенията между България и бившата югославска република Македония, чиито политици базират нейната идентичност на отрицанието и прерязването на исторически корени. Представяме на читателя и на потенциални издатели в България със съкращения част от раздела "Умножение с нула".Миле НеделковскиПогрешно е да се прави извод, че Македония е безидентична. Македония е идентифицирана с мита за "ябълката на раздора". Но не може да бъде причина за разпри, за войни и обект на подялба нещо, което не е съществувало и няма своя идентичност. На нея тепърва може да й се случи да остане безидентична. Нея я заплашва друга и много по-непосредствена опасност: преди да бъде "преглътната", да бъде глътната от страна на политиците, "историците", интелигенцията и културтрегерите в едно исторически скрито от обикновените македонски люде време на "историческо пресъздаване". От наглостта и "решимостта" на всички тях да я "пресъздадат исторически" засега страда македонската историческа, културна и етническа идентичност, но не остава незасегната и държавната, а заедно с това може трайно да загине и македонската идея изобщо.След покръстването на българската държава (865 г.) през двойното робство - политическо и икономическо, на османците и културно и духовно на гърците (втората половина на ХIV до първата половина на ХХ век), след Берлинския конгрес (1878 г.), през Възраждането и въстанията, самите македонци, а и други ги идентифицират като българи или македонски българи. След балканските войни (1912-1913 г.), между двете световни войни (1918-1940 г.) и след създаването на втората, на "Титова Югославия" само с Вардарска Македония като нейна федерална единица, македонците - преследвани, разселвани, избивани и хранени с цветето на забравата - днес са несигурни в историята си, в себе си като нейни творци и гледат със съмнения в бъдещето си. Тяхната татковина Република Македония (международно известна като Бивша югославска република Македония) е тъжна и изплашена. Все още я потиска митът за "ябълката на раздора". Неговите създателки (Сърбия, Гърция и глобалните интереси на покровителите им), макар да се "съобразяват" с новата геополитическа реалност на полуострова, тайничко си правят комбинации. В същото време пък македонските албански политически екстремисти пред очите на всички крият мита в ръкава си като коз, с който - ако не спечелят Велика Албания - поне ще изнудят федерализиране на държавата. С България ни разделя Берлинският конгрес..."
Източник: Вестник Стандарт